животът във края

след слънчево утро

опушена стая,

усмивки на хора,

портрети във черно

игри без умора

и скука вечерна...

животът се ражда,

животът умира,

а твоята жажда,

защо ли не спира,

защо се надяваш,

защо ли обичаш,

недей се предава,

недей се зарича...

в очите ти още

искрици блещукат

и мислите нощни

в главата ти чукат,

разкъсай воала

изплетен от мрака,

към нея тръгни...

тя още те чака...